Класиците на хомеопатията
През 1790 г. доктор Самуел Ханеман провежда своя известен експеримент с кора от хинин и установява, че вещество, което причинява определен симптом у здрав човек в голяма доза в хомеопатично разредена и потенцирана доза, лекува болен човек от абсолютно същия симптом. Той нарича този метод на лечение хомеопатия и очертава принципите и методите на хомеопатията в книгата си „Органон на лечебното изкуство“.
Клеменс Мария Франц (Фридрих) барон фон Бенингхаузен е бил адвокат, холандски и пруски държавен служител, агроном, ботаник, лекар и пионер в областта на хомеопатията. К. фон Бенингхаузен е роден на 12 март 1785 г. в семейното имение Герингхафен в Оверейсел, Нидерландия.
Джеймс Тайлър Кент е американски лекар и световноизвестен хомеопат. През 1897 г. д-р Кент публикува изчерпателно ръководство за симптомите на човешките състояния и хомеопатичните лекарства, свързани с тези състояния, т. нар. „Реперториум на хомеопатичните лекарства“.
Уилям Бьорике е бил изключителен американски хомеопатичен лекар, съставител и редактор на „Хомеопатична джобна Материя Медика“.
По времето на Бьорике хомеопатията процъфтява в Съединените щати. Уилям Бьорике добива световна слава. Той е отличен клиницист, писател, издател, редактор на медицинско списание, собственик на няколко аптеки, професор в медицинско училище и изследовател.
Д-р Константин Херинг, „бащата“ на американската хомеопатия. Д-р К. Херинг отбелязва, че изцелението протича в последователен ред. Той описва този ред под формата на три основни закона, които хомеопатите могат да използват, за да гарантират, че настъпва излекуване.
Хенри Клей Алън е бил в продължение на много години собственик и редактор на медицинското списание „Medical Advance“. Освен че е написал много статии за това и други списания, д-р Алън е редактирал и подготвял за бърза и удобна практика реперториума на К. Бьонингхаузен. Неговите книги са безценен научен принос към хомеопатията.
проф. Джордж Витулкас „Човека който възроди хомеопатията през 20 век“. Получава Right Livelihood Award (известна още като алтернативна Нобелова награда) през 1996 г. „за изключителен принос във възраждането на знанията по хомеопатия и обучението на хомеопати по най-високи стандарти“.
