За откривателя на класическата хомеопатия
Самуел Ханеман (1755 – 1843 гг.)

Биография на д-р Самуел Ханеман

 

Началото

Самуел Ханеман е роден през 1755 г., на 10 април, в Майсен, в кралство Саксония. Баща му е бил художник на порцелан и е изисквал синът му да научи занаята му, но благодарение на влиятелни преподаватели, които забелязват високият му интелект, му предоставят финансова възможност да учи в елитни училища, където получава отлично образование.

Университет и начало на кариерата

След като завършва  училище, той е приет в университета в Лайпциг, за да се издържа преподава чужди езици и превежда научна литература. Ханеман е владеел отлично английски, френски, испански, италиански, латински, гръцки, староеврейски, сирийски и арамейски. По молба на негов ментор в Майсен, всички професори по медицина го освобождават от плащане за слушане на лекции. След двугодишен престой в Лайпциг, през 1777 г. Ханеман продължава обучението си по „практическа медицина“във Виена. В Австрийската столица той е ревностен ученик на лекарят барон Куарин, който оценил високо Ханеман.

Практика и откриването на хомеопатията

По съвет на Куарин, губернаторът на Трансилвания поканил Ханеман в Херманщат, като негов семеен лекар и пазител на важната му библиотека.

Там той започва задълбочено изучаването на химия и минералознание, което в последствие му помага изключително много при откриването на хомеопатията.

След две години той се премества в Ерланген, където защитава десертация и получава докторска степен по медицина . По това време започва да си задава въпроси относно действието на алопатичната медицина върху човешкото здраве.

След Ерланген Ханеман се завръща в родния си край. През 1782 г. получил позиция в Гомерн, близо до Магдебург. След една година се жени, Ханеман имал четири дъщери и един син. На следващата година семействота се мести в Дрезден, където повече от година ръководел всички градски болници.

За да бъде по-близо научните среди, през 1789 г. се премества със семейството си в Лайпциг. Ханеман навсякъде проявявал неуморно трудолюбие и бил известен като учен и много умел лекар.

Годината 1790-та е знакова за Самуел Ханеман, то превежда от английски труда "Materia medica" на Уйлям Кълън, което поражда в него съмнения относно изложеното в книгата и започва експерименти за действието на хининовата кора върху себе си. Благодарение на присъщата му наблюдателност и аналитичен ум, той е впечатлен от получените резултати. Приемайки я, установява, че тя предизвиква симптоми, наподобяващи маларийна треска. Това е заболяване, за чието лечение хининовата кора се използва ефективно. Заключението му е, че средство, което у здрав индивид предизвиква симптоми на болест, дадено в потенциран вид като хомеопатия, лекува същите тези симптоми у болния. Така се оформя и основният закон на хомеопатията — законът за подобието: ПОДОБНОТО ЛЕКУВА ПОДОБНО (SIMILIA SIMILIBUS CURENTUR)

Вещество, което може да причини заболяване при здрав човек, може да възстанови здравето на болен човек, страдащ от заболяване със сходни симптоми.

До 1799 г. той пътува до различни градове за да изнася лекции пред учени. По това време започват и неговите борби за утвърждаване на хомеопатията, сблъсквайки се консервативните лекарски и научни среди . През 1810 г. в Торгау излиза от печат основения труд на Ханеман „Органон на лечебното изкуство“ в който ясно формулира философията на хомеопатията.

Завръща в Лайпциг през 1811 г., за да заеме катедра в тамошния университет и да изнесе лекции за новия си метод на лечение - хомеопатията. Тук, с помощта на своите студенти, той усърдно работи върху изпитването на лекарства върху собственото си тяло и по-нататъшното развитие на учението си.

Междувременно прогресивно нарастващата му известнос и успешна практика предизвиква все повече завист сред лекарите, а собственото му приготвяне и отпускане на лекарства – страх сред фармацевтите. През 1819 г. местния лекар подава също жалба срущу Ханеман заради приготвянето на хомеопатични лекарства. Напразно Ханеман обяснява , че неговата медицинска дейност не е подчинена на съществуващите медицински разпоредби, че неговите терапевтични инструменти не могат да бъдат класифицирани под понятието за обикновени лекарства, подчинени на съществуващите закони. Напразно! На Ханеман е забранено да приготвя и отпуска лекарства, в резултат на което медицинската му дейност в Лайпциг става невъзможна.

Херцог Фридрих Фердинанд Анхалтски му предлага работа в Кьотен, с пълна медицинска свобода. Така през пролетта на 1821 г. Ханеман отива там като хофрат на херцога и личен лекар. След като овдовява, той се жени втори път през 1835 г. за французойка и се мести в Париж, където умира през 1843 г.

Публикации

Първата статия на Самуел Ханеман за хомеопатичния подход е публикувана в немско медицинско списание през 1796 г. След поредица от допълнителни есета, през 1810 г. Ханеман публикува първото издание на „Органон“ („Органон на лечебното изкуство“), в което ясно формулира философията на хомеопатията. След това той посвещава много години на работа по още четири издания на „Органон“ през живота си. Шестото издание на Органона, което Ханеман започва да пише през февруари 1842 г., е публикувано чак много години след смъртта на автора.

• „Есе за нов принцип за определяне на лечебните свойства на лекарствата“ (Versuch über ein neues Prinzip zur Auffindung der Heilkräfte der Arzneisubstanzen, nebst einigen Blicken auf die bisherigen), 1796 г.
• Fragmenta de viribus medicamentorum positivis. Колекция от 27 доказвания на лекарства на латински. 1805 г
• Органон на лечебното изкуство, 1810 г. Последното 5-то издание, публикувано приживе, е през 1833 г. 6-то издание е публикувано през 1921 г.
• Pure Materia Medica в 6 тома. (Materia Medica Pura), том 1 - 1811, том 6 - 1827.
• Хронични болести, 1828. Заедно със сборник от „Доклади за хомеопатични доказвания“, публикуван в пет тома през 30-те години на XIX век.
• Приятелят на здравето, книга, в която Ханеман говори за здравословен начин на живот, ползите от слънцето, чистия въздух, правилното хранене и др.

Послеслов

Самуел Ханеман със създаването на метода на лечение наречен ХОМЕОПАТИЯ е дал възможноста на човечеството да се лекува със силата на собствената енергията на човешкото тяло.
Рано или късно тя , ще се превърне в водещата медицина в полза на човешкия живот, заради нейната хуманост и не на последно място възможноста за евтино и достъпно лечение.
Все повече медицински специалисти започват да се обръщът към хомеопатията за да помогнат на своите пациенти, което дава вяра за нейното бъдеще.

Всяка година на 10 април, рожденият ден на Самуел Ханеман се отбелязва като световен ден на хомеопатията, с което се прекланяме пред човешкия  гений дал на света този чудесен метод на лечение